— Ох, сър, това ми се отрази добре! Дай ми още една глътка! Младежът побърза да се върне при койотите и му донесе остатъка от кръвта им.

— Thank you, сър! Мислех си, че вече съм застанал пред вратите на рая. Тези зверове сигурно щяха да ме разкъсат, ако не им беше развалил апетита!

— И аз бях на крачка от същата участ, но ми мина през ума, че ще е по-добре те да ми дадат кръвта си, отколкото аз на тях месото си.

— Well! Всъщност това е отвратително питие, но едва ли е могло да ти хрумне нещо по-добро. Твоята идея помогна и на мен, е, вярно, че няма да е задълго, но…

Той млъкна, засенчи очите си с ръка и се взря в едно малко леко облаче, което забеляза на хоризонта.

— Heigh-day1! Ей оттам ни идва помощ, и то съвсем навреме, сър! След половин час ще падне такъв дъжд, който би превърнал тази пустиня на смъртта в езеро, ако пясъкът нямаше способността да поглъща всякакви количества вода. Но я ми кажи откъде се взе тук в тази местност без кон, без спътници, без…

— Без кон ли? Ей го къде лежи. Не можеше вече да направи и крачка. Идвам от Санта Фе, едва избягах от команчите, а бях тръгнал нагоре към планините, за да се прехвърля отвъд Ред Ривър и да стигна до Арканзас. Казвам се Рихард Клаузен и живея във Франкфорт в щата Кентъки.

— Рихард Клаузен… Франкфорт в Кентъки, така ли? Ами че тогава навярно си онзи известен човек, който съчинява хубавите немски песни, дето се търсят и се знаят далеч извън пределите на Съединените щати, а?

Младежът кимна усмихнато.

— Отгатна! Исках да създам поетични «образи от саваната» и затова тръгнах из прериите, а ето че койотите за малко не ме изядоха. Но ми се ще сега ти да ми отговориш на същия въпрос, който зададе и на мен.

— Искаш да узнаеш как се казвам ли, сър? Е, не съм нито президент, нито губернатор. Тим Съмърланд ми е името откакто се помня и ще си остане такова, докато някой ден си загубя скалпа или пък някоя гризли ме излапа цял-целеничък. Може би си чувал някога за адвоката Бил Съмърланд?