Той млъкна. Най-често скитникът из Запада е мълчалив човек и въпреки изтощението си навярно Тим Съмърланд бе държал най-дългата реч през живота си. Външният вид на този добър човечец съвсем не можеше да се нарече «джентълменлайк». Тежките несгоди се бяха отразили твърде зле на тялото му, Но още по-зле бе пострадало неговото облекло. Ала той имаше онзи често срещан сред траперите израз на лицето, в който се смесваха необикновената хитрост и лукавство с честност и вярност, които ти помагат да разпознаеш свестния човек дори и в най-парцаливите дрехи.
— Що се отнася до пушката, веднага мога да помогна — каза Клаузен. — Освен двуцевката ей там на седлото виси и една чудесна карабина. Ще ти я дам. Добре съм се запасил с муниции и храна. Необходима ни е само вода, вода, и то не само за нас, а още повече за коня ми, защото без него сме загубени. Но, слава Богу, ти излезе прав! Облакът бързо нараства и вече се разпростря, кажи-речи, върху половината небе. Струва ми се, че едва ли ще загинем от жажда.
— Няма. Това е вече толкова сигурно, колкото и че шапката ми е на главата! След пет минути пороят е тук, можеш да ми вярваш, сър! Тим Съмърланд не за пръв път идва в пустинята на смъртта и всичките й капризи са му толкова добре познати, колкото и торбичката му за куршуми. Само гледай по-здраво да завържеш коня за забито в земята колче, както и да запазиш барута сух, иначе ще трябва да отпишеш и едното, и другото.
Той се изправи на крака и нахлупи шапката си ниско над очи. Тази «капела» едва ли имаше равна на себе си. Скроена преди дълги години от самия него от парче меча кожа и шита със сухожилия от елен, изглежда, още от самото начало тя бе имала твърде странна форма. А после с течение на времето космите й бяха изпадали, като само тук-там бяха останали да висят няколко тънки и дълги кичурчета с мръснокафяв цвят. Хиляди пъти мокрена от дъжда и също толкова пъти сушена от слънцето, тази разкошна част от облеклото му бе придобила направо неописуем фасон и се мъдреше върху главата му като изсъхнала медуза или като парче изпрана мукава, което от жегата се бе свило и бе придобило формата на полусфера.