не можеше да я отмине вече.За него въздух бе и същност тя —гласа му, без да й говори, тойтрепереше от всяка нейна дума.Той с погледа й гледаше сега —чрез нея всичко ставаше красиво.За него тя живота бе, море —да влее там реката си от мисли.А при едничък неин звук и допирбушува му кръвта. Менят цвета систраните му — сърцето му не знаепричината на своята агония.Но не споделя чувствата му тя.Не него с поглед дири. Че за неятой като същи брат е — нищо друго.Без брат тя беше, а с туй име днесприятелството беше я дарило.Тя бе издънка сетня и самотнана род прославен някога — със име, —туй му харесваше и не — защо?Той отговор във времето откри,когато друг обикна тя. Сегастои на тоя хълм и друг очаква.Загледана далеч — препуска ли,долита ли любимият очакван.IIIДухът на моя сън се промени.Видях пред мен изправен древен доми пред стените му стоеше консъс чул покрит, а в параклиса старсъзрях познатия младеж. Бе сами бледен крачеше насам-нататък.В миг седна той, перо взе и написаслова, които не разбрах. Главанаведе, на ръцете се облегна,разтърсван от конвулсии. След туйсе вдигна и с ръце и зъби скъсатой листа, но сълзица не проля.След малко той притихна. На челотопокой се възцари. Тогава влезеусмихната любимата при него.Спокойна бе, а знаеше добрекак силно я обича той. Разбратя бързо, че сърцето му горещоот сянката и беше потъмняло.Видя го тъй нещастен. Но не всичкосъзря. Той стана и с жест леден, мъртъввзе нейната ръка. Неясни мислилицето му осениха За миг.Ръката й отпусна и излезетой с бавни стъпки, без да каже сбогом —усмихнати се разделиха те.През тежките врати старинни тойпремина и по своя път препусна.И древния праг вече не прекрачи.
