Председателят на дружеството Донован: Баща ви и майка ви — това е «Кибернетикс къмпани».

Съдията: Успокойте се, господа! Свършихте ли, мистер Джонс?

Джонс: Не. Настоявам, първо: фирмата да ми изплаща пенсия, тъй като не разполагам със средства за съществуване. Управата на мотоклуба преди месец анулира моя резултат в панамериканските надбягвания, като заяви, че автомобилът ми е бил управляван не от човек, а от «автоматично устройство». И кой мислите стои в дъното на тази работа? Те! «Кибернетикс къмпани»! Донован изпратил в мотоклуба анонимно клеветническо писмо! Те ми отнеха и последния залък хляб, нека сега да плащат издръжката ми и да ме снабдяват с резервни части! Кой е виновен, че ту на едно, ту на друго място нещо в мен все изгаря!? Не стига това, ами и всекн чиновник на фирмата, да не говорим за акционерите, щом ме срещне, счита за свой свещен дълг да ме оскърбява!

Председателят Донован ми предлагаше доброволно споразумение: искаше да се съглася да им стана рекламен макет и осем часа на ден да стърча в някаква витрина! Когато му заявих, че това е недостойно за един състезател и нека той натъпче самия себе си със своите идеи, Донован отговори, че той вече ме е натъпкал и това му струвало петдесет и шест хиляди долара. За всички тези оскърбления аз ще подам тъжба в съда. А сега моля почитаемия съд да разпита като свидетел брат ми, тъй като той е запознат подробно с всички обстоятелства по делото.

Адвокатът: Господин съдия, протестирам против призоваването на брата на ответника в качеството на свидетел.