Тази романтична тайна ме заинтригува извънредно много и аз започнах да записвам в една дебела тетрадка всичко, което успявах да узная или да прочета за този тайнствен кораб. Постепенно се събраха толкова много сведения, че се наложи да започна втора тетрадка. Когато и тя свърши, разбрах, че няма да е леко да намеря пътя към истината през джунглата на своите бележки. Тогава взех лист кадастрон и начертах таблица със следните графи: «Име на кораба», «Характеристика на кораба» (тонаж, дължина, широчина, газене), «Фамилия на капитана», «Товар» и т. н.
Ето как изглеждаха графите на моята таблица след десет години:
«Товар»: растително масло, газ, нефт, спирт, киселина.
«Единственото живо същество на борда»: жално мяукащ черен котарак и радостно лаещо куче, папагал в клетка, който викал «Пирати! Пирати!», и плачещо шестмесечно бебе.
«Какво са намерили на палубата?»: окървавена брадва, сабя със спекли се нетна кръв, счупена шпага, пистолет.
«Какво е имало в тенджерата (чайника, кафеника)?»: топла супа, горещи картофи, варена кокошка.
Заради последната графа — «Къде са изчезнали хората?», таблицата се наложи да бъде преправена — не стигна мястото. Какво ли само нямаше в тази «хорска» графа! «Достоверните» сведения бяха пълни с думи като «пирати», «октопод», «бунт», «афера» и т. н. Сведения за «Мария Целеста» (в действителност така се казваше корабът) се събраха повече от достатъчно. Броят на публикациите за произшествието довеждаше до мисълта, че в основата на всички тези журналистически трикове е някакъв факт от живота, че нещо подобно наистина някога се е случило. Но как да се разграничи истината от измислицата?