«Два румба вляво — ветрило»

Подгонван от суровия норд-вест на Северния Атлантик, английският бриг «Дея Грация» се приближаваше към бреговете на Европа. Корабът извършваше рейс с товар газ от Ню Йорк за Генуа.

Точно по обяд на 4 декември 1872 г. капитанът на кораба определи по слънцето своите координати — 38°20′ северна ширина и 17°37′ западна дължина. До Гибралтарския пролив оставаха по-малко от 400 мили — 2 дена път.

Капитанът на брига Дейвид Морхауз вече тръгваше към каютата си, за да нанесе мястото върху картата, когато се чу гласът на наблюдателя: «Два румба вляво — ветрило!»

След няколко минути се показа силуетът на малък кораб. По стъкмяването му можеше да се определи, че това е бригантина, двумачтов кораб с прави ветрила на предната мачта и със скосени като на шхуна — на задната.

Наблюдавайки непознатия пришелец с далекогледа, капитан Морхауз обърна внимание, че той се движи някак странно, люшкайки се ту на едната си, ту на другата си страна, като от време на време забиваше нос в океанските вълни.

«Странен кораб… Кливерът и стакселът са поставени на ляв галс, а долният формарсел — на десен. Гротмачтата е съвсем гола» — си мислеше наум капитанът на «Дея Грация» — «Кому са нужни тези пируети и зигзаги? Кормчията сигурно яката си е сръбнал. Та така те ще пътуват до Америка поне три месеца!»

Корабите постепенно се доближаваха. На мачтата на «Дея Грация» вдигнаха двата флага Е и 5. По международния двуфлажен сигнален семафор те означаваха: «Как се нарича корабът ви?» От другия кораб нямаше отговор. Като взе далекогледа, Морхауз забеляза, че никой не управлява бригантината и нейният щурвал свободно се превърта ту наляво, ту надясно.

«Интересно, много интересно — мърмореше под носа си капитанът. — Сигурно там всички спят.»

Той заповяда на кормчията да вземе два румба вляво. «Дея Грация» се доближи на сто метра до ветрохода.