Желанието да потърсиш опора в Учението още нищо не значи. Важно е какви са подтикът и целта. Или както казва Учителят: „Ще дойде някой при вас и ще разкаже за желанието да се приближи към Агни Йога. Ще го запитате — какво го е довело до това решение? Ще каже: търся доказателства. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за нещастната си съдба. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за намерението да победи враговете си. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за стремежа си към богатство. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за земните преимущества. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за стремежа към покой. Ще помислите — не е наш.

Но ето, някой ще каже — искам да се усъвършенствам. Ще запитате: за каква награда си мислиш? Ще каже — за приближаване към Учението.

Порадвайте се на дошлия, защото духът му правилно се е насочил.“

Хората, стремящи се безкористно към Учението обаче съвсем не са много. Още по-малко са онези, които са готови да го превърнат в своя насъщна нужда. Убедил съм се в това и от собствения си опит, и от опита на някогашната ложа „Орфей“, и от примера на много хора, чийто благороден ентусиазъм е буен, но краткотраен като огън от купчина вестници.

„Често чуваме оплаквания за недействителността на Нашето Учение. Обикновено се оплакват онези, които не прилагат Учението. Нима лекарството, запечатано в шише, може да помогне? Освен това малцина могат да се похвалят, че познават Учението. Те или го пригаждат към своето вехто мислене, или го четат откъслечно, без да постигат смисъла. Нужно е да се прилага Учението, преди да се съди.“

Ако знаеш нещо, което може да бъде полезно на ближния, елементарната нравственост изисква да му го кажеш. Това е единствената причина, поради която предлагам на читателя настоящия текст.