— Охо! — казал си Кварцов. — Лоша работа! Но нищо, само да не мисля и ще победя!

И решил, каквото и да става, да повтаря това изречение, защото не изисквало умствено напрежение и затова изобщо не го загрявало. И тръгнал Кварцов по снежната пустиня, без мисъл и безцелно, за да запази студенината си. Вървял така, докато не стигнал до ледените стени на Фригида, столицата на крионидите. Засилил се, ударил с глава крепостната стена така, че се разхвърчали искри, но нищо не се получило.

— Ще опитам иначе! — казал си той и се замислил колко прави две по две.

А когато се замислил над това, главата му загряла леко, така че ударил за втори път разискрените стени, но само направил малка вдлъбнатина.

— Не беше достатъчно! — казал си той. — Ще опитам нещо по-трудно. Колко прави три по пет?

Сега вече съскащ облак забулил главата му, защото при допира с толкова буйната мисъл снегът веднага кипвал, а Кварцов се дръпнал назад, засилил се, ударил и преминал през стената, а след нея още през два двореца и три по-малки къщи на графовете Мраз, след което паднал върху голямо стълбище, хванал се за перилата от сталактити, но стъпалата били като пързалка. Скочил бързо на крака, защото всичко около него се топяло и така можел да пропадне през града в дълбините, в ледената пропаст, където би замръзнал за вечни времена.

— Няма нищо! Само да не мисля! И ще победя! — казал си той и наистина веднага изстинал.

Излязъл от ледения тунел, който разтопил, и се озовал на голям площад, осветен от всички страни със северни сияния, които мигали смарагдово и сребърно от кристални колони.