Но на родната си планета палатинидите стъпвали леко и не смеели да повишат глас, защото техният владетел, Архиторий, не знаел мярка в жестокостта си. Той живеел в дворец, изсечен от платинена скала, в който имало шестстотин огромни зали, а във всяка зала лежала по една негова ръка, толкова бил голям. Не можел да излезе от двореца, но навсякъде имал шпиони, толкова бил подозрителен, и досаждал също така на своите поданици с алчността си.

Палатинидите нямали нужда нощно време от никакви лампи или огньове, защото всичките планини на планетата им били радиоактивни, така че и при новолуние се виждало ясно. През деня, когато слънцето напичало прекалено силно, те спели в подземията на планините си и само нощем се събирали в металните долини. Но жестокият Архиторий заповядал да хвърлят в котлите, в които топели паладий и платина, късове уран и известил за това по цялата държава. Всеки палатинид трябвало да дойде в кралския дворец, където му вземали мярка за нова броня и му слагали нараменници и шлем, ръкавици, наколенници и забрало, които светели сами, защото били направени от уранова ламарина, а най-силно светели ушите.

Оттогава палатинидите не можели да се събират на общи съвети, защото ако събранието станело прекалено многобройно, избухвало. Така че трябвало да водят самотен живот, заобикаляйки се отдалече заради страха от верижна реакция, а Архиторий се радвал на техните мъки и ги товарел с все по-нови данъци. Монетните му дворове сечели в сърцето на планините оловни дукати, защото на Актинурия имало най-малко олово и то било най-ценно.

Велика била бедата, сполетяла поданиците на злия владетел. Някои искали да вдигнат бунт срещу Архиторий и се разбирали за това с жестове, но не се получавало нищо, защото винаги се намирал някой по-неразбиращ, който се приближавал до останалите да попита за какво става дума, и заради неговата недосетливост заговорът моментално хвръквал във въздуха.