Натоварен с урановите дукати, Космогоник се върнал в долината и показал на палатинидите чудо невиждано: хвърлял дукатите надалече от себе си, един след друг, така че от тях се образувала звъняща купчина, и когато хвърлил още един дукат над нормата, въздухът затреперил, от дукатите плиснало сияние и те се превърнали в бяло пламтящо кълбо, а когато вятърът издухал всичко, останал само кратер, стопен в скалата.

След това Космогоник започнал да хвърля за втори път дукати от чувала, но по друг начин, защото щом хвърлел един дукат, веднага го покривал отгоре с кадмиева плочка и макар че се получила купчина, шест пъти по-голяма от предишната, не се случило нищо. Повярвали му тогава палатинидите, струпали се на едно място и с най-голямо удоволствие веднага направили заговор срещу Архиторий. Искали да свалят краля, но не знаели как, защото дворецът му бил заобиколен с лъчиста стена, а на подвижния мост стояла машина-палач и който не знаел паролата, го разсичала на парчета.

Тъкмо тогава обаче дошло времето да се плаща новия данък, който алчният крал установил. Раздал Космогоник на кралските поданици уранови дукати и им казал да си платят с тях данъка. Така и направили.

Радвал се кралят, че съкровищницата му се пълни с толкова много светещи дукати, защото не знаел, че са уранови, а не оловни. През нощта Космогоник стопил решетките на затвора, освободил Пирон и когато вървели мълчаливо по долината под светлината на радиоактивните планини, сякаш пръстен от луни паднал и опасъл хоризонта, блеснала внезапно ужасяваща светлина, защото купът уранови дукати в кралската съкровищница нараснал и в него започнала верижна реакция. Поднебесната експлозия направила на парчета двореца и металното тяло на Архиторий, а силата й били такава, че шестстотинте откъснати ръце на тиранина полетели в междузвездното пространство.