— Разкарайте този вонящ боклук. Вижте какво направи с магазина ми! Искам да повдигна обвинение за нападение и грабеж.

Ченгетата извадиха палките си. Забелязаха незначителните повреди и разсипаните по пода витамини, но доловиха и миризмата на алкохол. По-младият побутна Дъблин по рамото и му каза:

— Хайде, Марио, да се поразходим.

Партньорът му подхвана нещастника от другата страна и понесоха несъпротивляващия се пияница към колата. Първият отвори вратата, а другият натисна Дъблин по врата, за да го напъха вътре. Марио изкрещя и отблъсна ръката от главата си.

— Дръж го, Мани! — извика по-младият полицай.

Мани се опита да го сграбчи, но Дъблин успя да се освободи. Полицаят замахна с палката и го удари. С ужасен вик жертвата се свлече на пода в безсъзнание. Двете ченгета се спогледаха.

— Не го ударих толкова силно — заоправдава се Мани.

По-младият се наведе, за да помогне на Дъблин да се изправи.

— Исусе, сякаш гори!

— Да го вкараме в колата.

Повдигнаха едва дишащия Марио и го настаниха на задната седалка в патрулката. Мани даде газ и виещата сирена проряза нощните улици на града. За броени минути бяха пред най-близката болница. Мани изскочи навън и се втурна в чакалнята, викайки за помощ. Партньорът му излезе и отвори задната врата. Когато лекарите и сестрите дотичаха с носилката, полицаят стоеше парализиран с поглед, вперен в подгизналата от кръв седалка.

Лекарят пое дълбоко въздух. Вмъкна се в патрулката, провери пулса, преслуша гърдите. Излезе навън и промълви:

— Мъртъв е.

— Не е възможно! — провикна се по-възрастното ченге.

— Почти не сме докосвали кучия син. Не могат да обвинят нас!

Тъй като беше замесена полицията, само четири часа по-късно тялото на бездомния Марио Дъблин лежеше върху масата за аутопсии в мазето на болницата.

Медицинският експерт тъкмо се канеше да направи първия разрез, когато двойните врати на залата се разтвориха с трясък.