Джордж Байрон
ФрагментКогато на дедите ми гласътдуха ми с радост призове на пъти той над буен вятър полетиили в мъгли под стръмни висоти,дано не види никъде гранитЗа знак, че моят прах е там зарит.И нека епитафия за менда бъде мойто име него ден.Не ме ли то прослави по света,то друга слава никаква не ща.Умра ли, зарад него между васще съм забравен или помнен аз.1803