Моралистите отдавна били видели неизбежността на разпадането на предишния морал, изхождащ от религиозните догми, едновременно с упадъка на религията, но за разлика от философите-диалектици не виждали изход в преустройството на обществото. Като пример за такова реагиране на действителността ни служи запазената от оня период малка книжка на Артър Линдси за фантастичното пътешествие до някаква планета в системата на звездата Арктур. Естествено, авторът си е представял пътешествието като духовно мистично. Техниката по онова време не можела дори и да помисли за някакви звездолети. На въображаемата планета се извършвало изкупването на греховете на човечеството. Мрачният, изпълнен с мъка живот, обрисуван от автора, ни смайва с богатството на фантазията. Планетата се наричала Торманс, което на забравения език означавало «мъчение». Така се родил митът за планетата на мъчението, който след това бил използуван, доколкото можем да съдим, от художниците и писателите на много поколения. Митът за Торманс много пъти привличал тяхното внимание и това винаги ставало в периоди на кризи, на тежка война, глад и мъгляво бъдеще. За нас планетата Торманс беше само една от многото хиляди приказки, изчезнали в небитието. Но всички знаете, че преди седемдесет и две години ние получихме по Великия пръстен първото известие за една чудновата планета на червеното слънце в съзвездието Рис. Историкът Кин Рух, който изрови от недрата на времето първоизточника на мита, нарече новата планета Торманс — символ на тежкия живот на хората в неуреденото общество.

Дълбокият глас на Фай Родис замлъкна и за известно време в залата на Съвета по звездоплаването настъпи тишина. След това на трибуната се появи слаб човек с непокорно щръкнала червена коса. Той беше добре известен на цялата планета — и като пряк потомък на прочутия Рен Боз, който пръв осъществил експеримента с правия лъч и насмалко не загинал при това, и като теоретик на навигацията със ЗПЛ. Хората, които бяха виждали паметника на Рен Боз, смятаха, че Вел Хег много прилича на прадядо си.