Джордж Байрон
Щастлива си. И аз бих искал…
Щастлива си. И аз бих искал да съм щастлив, а не злочест.От твойто щастие бях свикнал и аз да съм щастлив до днес.Честит е твоят мъж — от болка, от мъка бих се разболял;о, колко бих го мразил, колко, ако любов не бе ти дал.Видях детето ти и мислех, че ще умра ревнив, свиреп,но то невинно се усмихна и го целунах зарад теб.Целунах го с въздишки скрити, че в него татко му познах,но то ме гледаше с очите, в които все тъй влюбен бях.О, сбогом! Щом си тъй ревнива, аз няма да пророня глас,но по-далеч от теб! — не бива твой. Мери, пак да стана ад.Все мислех: гордостта и дните са угасили в мен страстта;ала сърцето ми в гърдите запърха пак от любовта.А помня как по-рано тръпно от твоя поглед бях в захлас,но днес туй би било престъпно — не трепва нито нерв у нас.Ти пак се взираш в мене с нежност, но няма туй да ме смути:спокойната ми безнадеждност единствено съглеждаш ти.Не бива тая страст проклета пак споменът да разгори.Къде е тайнствената Лета? Стихни, сърце! Или умри!1808