Джордж Байрон
Щом студ обгърне тая тлен
Щом студ обгърне тая тлен,Умът безсмъртен де кръжи?Той вечен е, но променен,щом земна прах не му тежи.По всеки ли планетен пътсе плъзга той освободенили, всевиждащ взор без плът,изпълва космоса студен?Лети в просторите безкрайниневидим, ала зрящ добре;небесните и земни тайнивъв себе си ще събере.Че в паметта следата бледана минали лета безбройДухът отгоре нейде гледаи като миг я вижда той.През хаоса обърнал взори,Творението той следи.Пред него в мрачните просториполека раждат се звезди.И в погледа му пак умираи пак се ражда нов живот,угасва слънце или спирасистемата му своя ход.Над Вяра, Обич, Страх, Надеждавитае той, спасен от страст.Векът година му изглежда,годината е само час.И гледа той света на длан,но с него се е слял светът.Безкраен и неназован,Забравил всяка земна смърт.1815