Всеки път, когато нашата «безопасна зона» на ежедневната реалност бива подлагана на изпитание, сме склонни да се отбраняваме и затваряме съзнанието си, тъй като неизвестното ни плаши. Предлагам ви да четете този материал с открито сърце и непредубеденост, като не забравяте, че целта тук е да обогатите знанията си за реалността. Няма как да израснем без предизвикателства, които ни карат да се протегнем, за да достигнем нови висини на мъдрост и познание. И отново, важно е да не се забравя, че не всяко дете притежава качествата, за които се говори тук — също както при биологичната еволюция, отначало има смесен или неравен напредък, докато новите качества спонтанно станат норма сред населението.

Според мен, както на деца, така и на възрастни, често се лепват етикети, за да бъдат определяни, а оттам и разбирани различните типове поведение. Много от тези етикети не само са неправилни, но и в крайна сметка вредят. В момента на безброй деца се дават диагнози като СДВ (синдром на дефицит на вниманието) и СХДВ (синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието). Тези диагнози започнаха да се поставят на всички, които излизат от нормите. Дори по-лошо, тези диагнози са придружени с рецепти за лекарства, които притъпяват сетивата на малчуганите и създават удобно статукво за всички останали. Дали обаче последното е истина?

В някои отношения съвсем различните реалности, знанията за които тези деца донасят в нашия свят, може да ни се сторят плашещи, но това е, защото нямат нищо общо с досегашния ни опит. Смея да твърдя, че «нормалното» е просто възприятие, а възприятията са част от ежедневната илюзия. За да се отдалечим от илюзията, възприятията ни трябва да се променят. Нямам намерение да създавам нови етикети; целта ми по-скоро е да обясня едно съвсем реално явление. Вместо да лепим етикети на всичко, е по-добре да приемем различията и необятните дарби, които Децата на новото време донасят в нашия свят под формата на знание, мъдрост и изцеление — и дори онова, което си спомнят далеч отвъд ежедневната ни действителност.