Има големи енциклопедии, в които не се среща нито дума за Цай Лун, а името му рядко се споменава и в учебниците по история. Поради безспорното значение на хартията, тази липса на информация може да събуди подозрения, че Цай Лун е някаква апокрифна личност. Старателните изследвания обаче показват недвусмислено, че Цай Лун е съществувал, бил е сановник в китайския императорски двор и към 105 г. е представил на императора Хо Ти мостри от своето откритие. Китайските данни за откритието на Цай Лун (те се съдържат в официалната история на династията Хан) са напълно ясни и достоверни и в тях няма и следа от някакво вълшебство или предание. Китайците винаги са отдавали признание на Цай Лун за откритието му и неговото име е добре известно сред тях.

За живота на Цай Лун не се знае много. В китайските летописи се споменава, че е бил евнух. Отбелязано е също, че императорът останал много доволен от откритието му и това довело до неговото издигане. Той получил висока титла и забогатял. Ала по-късно Цай Лун се замесил в дворцови интриги и оттук започнало падението му. В китайските летописи е отбелязано, че след като се опозорил, Цай Лун се изкъпал, натъкмил се с най-хубавите си дрехи и погълнал отрова.

През II век хартията намира широко приложение в Китай, а след няколко столетия китайците вече я изнасят и в други краища на Азия. Дълго време пазят в тайна начина за производството й. Но в 751 г. китайски производители на хартия са заловени от арабите и скоро тя вече се прави в Самарканд и в Багдад. Умението да се произвежда хартия постепенно се разпространява в арабския свят, а през XII век и европейците го усвояват от арабите. Употребата на хартия взема все по-широки размери, а след Гутенберговото изобретение (по-модерното книгопечатане) тя измества на Запад пергамента като основен материал за писане.

Днес хартията е толкова обикновено нещо, че я приемаме за даденост, и е трудно да си представим как е изглеждал светът без нея.