Лайбниц, които съвсем не е бил приятел на Нютън и с когото е влизал в ожесточени спорове, пише: „Ако вземем математиката от самото й създаване до времето на Нютън, по-голямата част от нея е дело на Нютън.“ Големият френски учен Лаплас казва: „«Принципиа» се откроява над всеки друг плод на човешкия гений.“ Лагранж често е повтарял, че Нютън е най-големият гений, който светът познава, а Ернст Мах пише в 1901 г.: „Всичко, постигнато в математиката след негово време, е дедуктивна, формална математична разработка на механиката върху базата на Нютъновите закони.“ Голямото постижение на Нютън се свежда може би до следното: той се натъква в науката на смесица от отделни факти и закони, които могат да опишат някои явления, но едва ли са в състояние да предвидят нещо; ученият ни оставя единна система от закони, които могат да бъдат приложени върху огромен кръг физични явления и да бъдат използвани за точни предвиждания.

В такова кратко изложение не е възможно да се спрем подробно върху всички открития на Нютън; затова много от недотам важните са пропуснати, въпреки че сами по себе си са сериозни постижения. Нютън е дал солиден принос в термодинамиката (изучаването на топлината) и в акустиката (науката за звука); той е формулирал изключително важния физичен принцип за запазването на момента и запазването на ъгловия момент; открил е т. нар. бином на Нютън в математиката и е дал първото състоятелно обяснение за произхода на звездите.

И тъй, можем да кажем, че Нютън безусловно е най-великият и най-влиятелният учен, живял някога, и все пак да се запитаме защо трябва да стои по-високо от важни политически фигури като Александър Велики или Джордж Вашингтон и по-напред от видни религиозни водачи като Исус Христос и Гаутама Буда. Нашето становище е, че, макар политическите промени да имат важно значение, откровено казано, повечето хора в света са живели 500 години след смъртта на Александър така, както са живели и прадедите им пет столетия преди него.