За себе си Оливия го намираше за прекалено красив, твърде злостен, твърде егоистичен… твърде… въобще изобщо. Преди осем години в Чикаго той бе сринал със земята всичките й романтични илюзии, но сега едва ли бе времето и мястото да го споделя.

— Не съм казала подобно нещо.

— Мислите ли, че заслужава титлата „Ерген на годината“?

Оливия отпи глътка вода. Рансъм беше трийсет и шест годишен с манталитет на двайсетгодишен и не би разпознал повика за сериозна връзка дори да го ухапе по…

Оливия вдигна очи, забеляза вълчия блясък в очите на репортера и разбра как се е чувствала Червената шапчица, макар и във въображението на Шарл Перо.

— Не мога да се сетя за някой, който повече да заслужава тази титла. Господин Рансъм внася изцяло нов смисъл в определението за ерген.

— Ами заядливите забележки, които си разменяте задочно в ефир и в интервютата? Какъв е проблемът между вас двамата?

Тя вирна глава и погледна снизходително репортера.

„Искаш да кажеш, освен факта, че аз съм психоаналитик със стаж, който се занимава с междуличностни проблеми, слагащи отпечатък върху живота на слушателите ми, а той е новоизлюпен демагог, който дълбае в наболели проблеми като например, защо жените не разбират от футбол?“

„Или пък какво ще кажеш за факта, че работата на едно и също място с него разравя спомени, които осем години се мъчех да погреба, а днес научих, че един от двамата е на път да измести другия от Ти Ел Кей?“

Оливия успя да докара усмивка на лицето си.

— Просто малко заяждане в ефир. Предаването на господин Рансъм привлича голяма мъжка аудитория, а моята е предимно дамска. Понякога е здравословно да си разменим по някоя и друга… закачка. Това нищо не значи.

Репортерът се ухили и свали ликуващо каквото бе останало от овчата си маскировка.

— Значи не ви притеснява статията, в която той ви определя като… — прегледа бележките си вълкът — „метежник във войната между половете“?