Тя чакаше… Господи, колко искаше деца и свое собствено семейство. Не лишената от съдържание фасада на семейството, в което бе израснала, а истинско семейство, топлено от искрени чувства и емоционална близост. Принудата да се домогва до женитба я караше да се чувства като преоценена дреха, определена за коша с намалени стоки.

Джо-Бет пусна капака на пералнята и се наведе, за да извади джинсите, с които бе заредена сушилнята.

— Джо-Бет, долу ли си?

Тя продължи да вади мълчаливо дрехите от сушилнята и да ги сгъва една по една, като внимателно редеше своите и тези на Доуг в две отделни спретнати купчинки.

Доуг се приближи изотзад и обви ръце около нея. Докосването му както винаги бе изненадващо нежно за едър мъж като него.

— Добро утро, слънчице.

При други обстоятелства тя щеше да се обърне, да се изправи на пръсти и да се притисне към солидните гърди на Доуг Ролинс, но не и днес.

— Какво има? — Той зарови лице в тила й и сключи ръце под шията й. Всеки момент щеше да плъзне ръце под горнището на пижамата и да я накара да потръпне от удоволствие. — За никъде още не бързаме. Защо не се върнеш в леглото?

Без да се разнежва, тя се освободи от прегръдката му, обърна се и се вгледа в грубо изсеченото му лице. Беше по-висок от нея с цели двайсет и пет сантиметра и почти четирийсет и пет килограма по-тежък, но тя отказваше да се чувства по-незначителна. Във вените й кипеше справедливо възмущение, освен това й достави удоволствие изненадата му, когато постави ръка на гърдите му и го накара да отстъпи крачка назад.

— В теб има повече кураж, отколкото в цял Тексас.

Страните на Доуг бяха покрити с набола златисто-прошарена четина, а сините му очи искряха засмени.