— Но какво да правя тогава?

— Чакай! Какво е името на баща ти?

— Също Май.

— О, Аллах! Значи пак Май! Ами името на бащата на баща ти?

— Също Май. И бащата на дядо ми се е казвал така, както и всички негови прадеди.

При тези думи Халеф направи движение с лявата си ръка, изразяващо неговото съжаление, и като издаде плачевен стон, възкликна:

— Йа мусихба, йа за’ал — о, нещастие, о, досада? Сърцето ми се изпълва с тъга, а на душата ми й иде да се стопи от горест. Сихди, искаше ми се чрез името ти да те направя прочут във всички дуари и оазиси чак до края на света, че и по-надалече, ала опърничавостта на твоето име скъса нишката на моето чудесно намерение и затрупа неизчерпаемите дълбини на сърцето ми! Аллах бяриф — Аллах го знае!

Разочарованието на Халеф ми доставяше тайно удоволствие. Но не го показах пред него, а се престорих, като че не разбирам неговата реакция.

— Но какво има толкова? Името си е просто име! Сега вече той наистина се разсърди.

— Аллах йизалим аклак — дано Аллах запази разсъдъка ти, за да не го загубиш изцяло! Питаш, какво имало толкоз лошо? Ами ти не разбираш ли, че с твоето име само ще се изложиш и хората ще ти се смеят?

— Не, не го разбирам. Мисля, че качествата правят същинската стойност на един мъж, а не неговото име. Халеф отхвърли силно глава назад и гръмко се изсмя.

— Я мълчи! Мълчи! Какво разбираш ти от стойността на един мъж? Нищо, абсолютно нищо!

Това бе вече все пак прекалено и не биваше да допускам да ми се говори по подобен начин. Макар и да знаех, че всичко е казано от добро сърце, все пак трябваше да се престоря на обиден.

— Халеф, какво те прихваща? Не забравяй, че аз съм господарят, а ти слугата!