През пролетта на 1994г. бях наел три речни кораба, с които направих четиримесечна експедиция по сибирската река Об, от Новосибирск до Салехард и обратно. Целта на експедицията беше — установяване на икономически контакти с районите на Крайния Север.

Експедицията се наричаше «Търговски керван». Най-големият от корабите беше пътническият «Патрис Ломумба» (в Западно-Сибирското речно параходство интересно наименуват корабите: «Мария Улянова», «Патрис Ломумба», «Михаил Калинин», сякаш не е имало други исторически личности в Сибир). На него беше разположен щабът на кервана, изложение на предприемачите от Сибир и магазин.

На кервана му предстоеше да измине 3,5 хиляди километра на север, да посети сравнително големите населени места като Томск, Нижневартовск, Сургут, Ханта-Мансийск, Салехард, както и малки, където с товар може да се достигне само през краткия период за навигация.

През деня плавателните съдове от кервана спираха край населените места. Ние търгувахме, водехме преговори за установяване на постоянни икономически връзки. Придвижвахме се, по правило, през нощта. Ако не позволяваха метеорологичните условия, при неподходящо време, приставахме край някой неголям населен пункт и устройвахме вечеринки за местната младеж. Такива прояви там са рядкост. Клубовете и културните домове поовехтяха в последно време. Културни мероприятия почти не се провеждат.

Понякога по цяло денонощие път не се срещаше дори малък населен пункт. Само тайга и единствената на много километри транспортна артерия — реката. Тогава все още не знаех, че на един от тези километри ме очаква среща, която ще промени целият ми живот.

Веднъж разпоредих щабният кораб да пристане на брега край малко селце, само от няколко къщички, на десетки километри от големите населени места. Планирах престой за три часа, за да може екипажът на кораба да походи по земя, местните жители да се сдобият със стока от нас, а ние да вземем от тях, по-евтино, диворасли и риба.