По време на престоя, към мен като ръководител, се обърнаха с доста странна молба двама местни старци. Единият беше по-възрастен, другият — по-млад; по-възрастният мълча през цялото време. Говореше по-младият. Той ме убеждаваше да им дам петдесетина човека (в екипажа бяха всичко шестдесет и пет), които те искаха да отведат в тайгата, на двадесет и пет километра от корабната стоянка, за да отсекат, както се изразиха, Звънящ кедър. Кедърът, пак по неговите думи, висок четиридесет метра, предлагаха да се насече на части, които да се донесат до кораба на ръце. Трябвало да вземем непременно всичко. Всяка част трябвало да се нареже на по-малки късчета, всеки да вземе по едно за себе си, а останалите да се раздадат на близки, познати, на всеки, който би пожелал да ги приеме като дар. Старецът говореше, че този кедър бил необикновен. Късчето от него трябвало да се носи на връвчица на гърдите. При това, трябвало да се сложи, стоейки с боси крака на трева, притискайки го с лявата ръка към гърдите. След минута се чувствала приятна, излъчваща се от кедъра топлина, след това по тялото пробягвала лека тръпка. От време на време, при желание, трябвало да се шлифова с крайчеца на пръстите онази страна на кедъра, която не докосва тялото, а с големите пръсти на ръката да се придържа обратната му страна. След три месеца, човекът притежаващ късче от Звънящият кедър, щял да забележи значително подобрение на самочувствието, щял да се излекува от много заболявания.

— Даже и от СПИН? — попитах аз, като му разказах накратко за тази болест, това което знаех от пресата.

Той отговори уверено:

— От всички болести!

Но това според него била лека задача. Главното било, че човек притежаващ това късче, щял да стане по-добър, по-успяващ и по-талантлив.

Знаех малко за лечебните свойства на кедъра, но че би могъл да влияе на чувствата и способностите — това ми се струваше тогава съвсем неправдоподобно. Започнах да обяснявам на старците, че на «Голямата земя», за да се харесат, жените носят ювелирни изделия от злато и сребро.