— Носят, защото не знаят, — последва отговор. — Златото е прах в сравнение с едно само късче от този кедър.

Без да споря, от уважение към старостта им, аз казах:

— Може би… Ако велик майстор на резбата сътвори с ръката си нещо необикновено красиво.

Но на това той отговори:

— Може да се резбова, но е по-добре е всеки сам да си го шлифова, със своите пръсти, когато душата му поиска, тогава кедърът и външно ще бъде красив. — При това по-младият старец бързо разкопча старичката си куртка и риза и показа това, което беше на гърдите му.

Видях изпъкнал кръг или овал. Цветовете по него — виолетов, малинов, ръждивочервен — образуваха неразбираем рисунък, жилките на дървото приличаха на ручейчета. Не съм ценител на произведенията на изкуството, просто съм бил в разни картинни галерии. Световните шедьоври не предизвикваха у мен особени емоции, но това, което висеше на гърдите на стареца, предизвикваше повече чувства и емоции, отколкото посещението в Третяковската галерия. Попитах:

— Колко години сте шлифовали вашето късче кедър?

— Деветдесет и три. — отговори старецът.

— А на колко сте години?

— Сто и деветнадесет.

Тогава не повярвах на отговора. Той изглеждаше на седемдесет и пет. Без да почувства съмнението ми или без да му обръща внимание, старецът, вълнувайки се малко, започна да ме убеждава, че и при другите той ще бъде красив само след три години, после все повече и повече, особено при жените. От тялото на притежателя му ще се излъчва благовоние, несравнимо със сътворените от човека аромати. От старците наистина се излъчваше много приятен мирис, аз го усетих, макар че пуша, и сигурно, както при всички пушачи, обонянието ми е притъпено. Отбелязвах в речта му изрази, мисли и изводи, неприсъщи за жителите на отдалечените дълбини на Севера. Някои от тях помня и досега, дори с интонациите. Старецът говореше: