Хоуксблъд го слушаше с полупритворени очи, но не каза нищо. Знаеше, че барон Сен Ло иска да го привлече във войската си, тъй като младият рицар ще му спечели доста пари като откуп срещу английските благородници, които навярно ще плени.

— Изглежда, сте сигурен, че Франция ще спечели войната — рече рицарят.

Барон Сен Ло се засмя, сякаш гостът му бе казал нещо весело.

— Крал Филип има около сто кораба, а наемниците от Нормандия, Бретон и Пикардия са повече от две хиляди души. Наел е дори и стрелци от Генуа. През последните седмици бяха нападнати няколко английски пристанища и бяха взети в плен най-добрите им кораби.

— А англичаните не отвърнаха ли на нападенията?

— Опитаха се. — Сен Ло се забавляваше от разговора. — Миналият месец при Лил бе нанесено сериозно поражение на английската войска. Графът на Солсбъри, който е близък приятел на крал Едуард, бе взет в плен. — Очите на барона заблестяха. — Можете ли да си представите какъв откуп ще вземем за него?

— Бернар, скъпи, няма ли да ме представиш на героя на днешния турнир? — прекъсна ги дрезгав глас.

Кристиан вдигна глава и видя жена, чийто очи чувствено го изучаваха.

— Дръж се прилично, Лизет, ако не искаш съпругът ти да прекърши красивото ти вратле.

Приликата между барона и дамата подсказваше, че са брат и сестра. И двамата бяха изключително привлекателни. Лизет хвърли към брат си премрежен поглед.

— Скъпи, знам, че ще се погрижиш за него.

Хоуксблъд продължаваше да я гледа. Сякаш изведнъж всички в залата изчезнаха и останаха само той и тази пищна красавица, която като че ли искаше да го изпие с поглед.

— Копието ви винаги ли улучва целта?

В очите му проблесна весело пламъче, но той важно кимна.