— Да, никога не пропускам мишената.

Младата жена леко въздъхна.

— Вие участвахте в няколко схватки… не се ли чувствате уморен? — Гласът й стана още по-дрезгав.

— Мога да се бия шест пъти поред, но това няма да се отрази на силата ми.

Лизет облиза червените си устни.

— Възхищавам се на издръжливостта ви. — Краката й бяха омекнали от обзелото я желание към този мургав рицар, струваше й се, че няма да може да изкачи стълбите. — Стаята ми е в източната кула — прошепна тя и плавно се отдалечи.

Кристиан Хоуксблъд обичаше предизвикателствата, ала бдителността не го напускаше. Той бе истински воин и винаги подушваше опасността. Бе сигурен обаче, че барон Сен Ло няма да възрази, ако сестра му прекара една любовна нощ с него, особено ако залогът беше мечът на Хоуксблъд. Кристиан притежаваше свръхестествена сила да подчинява околните на волята си. По време на турнира бе усетил силната завист на противниците си, насочена към него, ала това не попречи на бойните му умения.

Кристиан леко почука на вратата на стаята и Лизет веднага се появи на прага. Почувства силна възбуда само като го видя. Пръстите й бързо започнаха да разкопчават роклята. Отдолу беше гола.

Въпреки че в стаята бе тъмно — светеше само една свещ до леглото, — Кристиан видя, че тялото й е красиво и пищно. Докато сваляше ленената риза, ръцете на французойката се спуснаха надолу и пръстите й леко погалиха набъбналата му мъжественост. Тя изохка от възхищение, когато усети твърдостта му.

Силните му ръце погалиха гърдите й, а сетне се плъзнаха надолу към талията: Тя потръпна, когато усети по нежната си кожа грубите мазоли по пръстите му. Лизет го повлече към леглото и при вида на прекрасното му тяло от гърдите й се изтръгна силна въздишка. Ръцете й обвиха шията му, а краката й се сключиха около кръста му. Изви се и жадно пое огромната му мъжественост, която я изпълни цялата. Извика от удоволствие, никога не бе изпитвала подобна наслада.