В следващия миг сякаш се превърна в черен жребец, който неотклонно препускаше след млечнобяла арабска кобила. Очите й бяха големи, с форма на бадем, изпълнени със страх. Изви високо шия, гордо разтърси копринената си грива и се опита да избяга.
Ала той я притисна към земята. Тя потръпна пред грубия похитител. Зъбите му се впиха жестоко във врата й, сетне той й се качи и проникна в нея. Докато тя цвилеше диво от безумните му тласъци, семето му се изля дълбоко в нея.
Кристиан отвори очи в мига, когато фонтан от перлени капки избликна от възбудения му член и обля чаршафа. Изчерви се и тихо изруга. Подобно нещо не му се бе случвало от десетгодишна възраст. Срамно беше това видение. „Трябва да се контролирам по-добре“ — унило си каза той.
ТРЕТА ГЛАВА
Тази нощ за Бриана беше истинско мъчение. Но щом се събуди, кошмарите изчезнаха от паметта й и тя въздъхна с облекчение. Още не бе станала, когато на вратата се почука. Един от пажовете й съобщи, че принцеса Изабел е решила да организира лов със соколи. Девойката се зарадва, че заради лова няма да й остане време да се моли в параклиса.
— Банята ти е готова, агънцето ми.
— Адел, ти наистина ме глезиш, но трябва да побързам. Ако закъснея, принцеса Изабел ще вдигне страхотен скандал — рече Бриана и се потопи в топлата вода. — Приготви ми тоалет за езда. Разчитам на твоя вкус, за да избереш нещо подходящо за сезона.
— Принцесата е още дете и сигурно затова иска да тормози по-големите от нея — усмихна се Адел.
— О, не я наричай дете. Ще побеснее, ако те чуе. Тя е на четиринадесет години, но непрекъснато изтъква, че майка й, кралица Филипа, се е омъжила за крал Едуард, когато е била на същата възраст.
В стаята влезе млада камериерка с поднос в ръка, на който имаше препечени кифлички, бурканче с мед и каничка с медовина. На вратата отново се почука и Адел отиде да отвори. На прага стоеше един от пажовете на принцесата, известен със своите лудории. Носеше бележка и смутено пристъпваше от крак на крак. Явно му се искаше по-скоро да си тръгне, но Адел му каза да почака.