Хоуксблъд се отпусна и заспа. Съзнанието му постепенно започна да се освобождава от образите, които препускаха като диви жребци из пясъците на пустинята. Остана само неуловимият образ на най-дълбокото му желание, но странно защо не можеше да долови никаква миризма и вкус. Затова се обърна към зрението си.

Огледа се и наистина я видя.

Кожата й бе като прозрачна и блестеше, сякаш бе посипана с перлен прах. Миглите й бяха тъмни, поръсени със златист прашец, а лешниковите й очи преливаха в кафяво, златисто и зелено. Носът й беше малък, но леко разширените ноздри издаваха чувственост. Устните й бяха пълни и съблазнителни, с цвят на нежна роза. Имаше малка очарователна трапчинка на брадичката, там, където неговата бе врязана.

Шията й бе изящна като на лебед, а гърдите й — високи и бели като алабастър, с нежни розови пъпки, с цвета на устните й. Знаеше, че ако я докосне, китката му може да обгърне талията й. Копнееше да погали с пръсти плоския корем и стройните й бедра. Нежният триъгълник между краката, покрит с червенозлатисти къдрави косми, бе толкова съблазнителен, че Кристиан бе готов да продаде душата си, за да изследва съкровищата, които криеше.

Косата й като златиста мантия трептеше с огнени отблясъци. Искаше да зарови пръсти в копринените къдрици, да вдъхне с упоение аромата им. Разкошното видение се обърна и той видя магически белег отзад на бедрото й — подобен на малката черна бенка под левия клепач.

Младият мъж се опита да се пребори със силите, които му пречеха да я докосне, ала не успя. Внезапно почувства как го обзема лудост. Нямаше сила на тази земя, която да му попречи да я притежава. В гърдите му избухна буен пламък, беше уверен, че ще преодолее всички препятствия.