Излезли на полянката при малкото блато.

— Мечета! Вижте как ще прескочи бати ви Заю!

И Заю прескочил една кална локва.

— Мечета! Хайде сега вие прескочете! Едно, две! Което прескочи най-добре, мед и круши ще яде!

Скочило първото мече и — цоп — в локвата. Скочило второто — пак в локвата. Скочило третото — цамбурнало и то при другите. Окъпали се и трите в тинята.

— Мечета! Наредете се едно подир друго! Към дупката тръгнете! За шетане и ядене се пригответе! Едно, две, едно, две! Който крачи най-добре, той най-много ще яде!

Влезли в дупката. Изяли крушите. Скочили в кацата с меда. Разровили огнището. Търкулнали се в сухата шума. Заприличали на таралежи.

Върнала се мечката. Хванала се за главата.

— А бре, синковци! Кой ви изкаля като малачета?

— Наш бате Заю.

— Кой ви окъпа в медената каца?

— Бате ни Заю.

— Кой ви направи на таралежи?

— Пак бате Заю.

— Тъй ли? Чакай, Зайо, да те науча аз теб!

Ала де го Зая! Хукнала мечката да го гони. Той бяга, тя го гони, той бяга, тя го гони. Минал Заю край един дървар. Извикал му:

— Не ме гледай, като тичам! Мечката ме гони. Аз нарочно я подмамих. Да си остави мечетата. Иди в мечата дупка край блатото! Там има пълно гърне мед!

— Добре, добре, Зайо!

И дърварят отишъл в мечата дупка да вземе меда.

Тича Заю. И Меца подире му.

— Стига ме гони, Бабо Мецо, ами се върни в дупката си! Не видя ли дърваря? Отиде да ти вземе медеца.

Върнала се Баба Меца. А Заю пак тича, не спира. Насреща му Кумчо Вълчо.

— Тичай, Вълчо, че дърварят остави кобила с малко конче! Тичай да грабнеш кончето!

— Жив да си ми, Зайо Байо!

А Заю все тича. Среща го Кума Лиса.

— Тичай, Лисо, у Вълчови! Има гърне с прясна риба. А той сега не е в къщи.

— Здрав да си ми, Зайо Байо!

И пак тича Заю Баю. Среща Ежка.

— Тичай, Ежко, у Лисини! Има паница сметана.