— Жив и здрав да си ми, Зайо Байо! И Заю пак тича.

Насреща му герест Петлю.

— Тичай, Петльо, у Ежкови! Житни зрънца ще намериш. Ежко сега не е в къщи.

— Жив да си ми, Зайо Байо.

И пак тича Заю Баю. Среща Вятърка и вика:

— Духай, Ветре! Дигни Петлювия кокошарник! Отнеси му полозите! Разпръсни му кокошките!

Духнал Вятърко. Вдигнал кокошарника. Отнесъл полозите. Прокудил кокошките.

А Баба Меца, като се върнала в дупката, видяла, че няма медеца, и тръгнала да гони дърваря.

Дърварят се върнал с меда при кобилката. Видял, че няма кончето, и се втурнал подир Кумча Вълча.

Кумчо Вълчо се върнал с кончето. Но разбрал, че останал без рибица. Хукнал да гони Кума Лиса.

Кума Лиса се върнала с рибицата. Но видяла, че Ежко й грабнал сметаната. И хукнала да го гони.

Върнал се Ежко със сметаната. Ала разбрал, че Петлю му изкълвал житото, и се втурнал да го гони.

Върнал се Петлю с пълна гуша. Но що да види? Вятърко дигнал кокошарника. Отнесъл полозите. Прокудил кокошките.

Хвръкнал Петлю при Вятърка.

— Ветре, защо ми направи тая пакост нечувана?

— Защо изкълва житото на Ежка. Пък Ежко грабна сметаната на Кума Лиса. А тя отнесе рибицата на Кумча Вълча. Той пък грабна кончето на дърваря. А дърварят отмъкна медеца на Баба Меца!

И още по-силно зафучал вятърът. Дигнала се буря и завъртяла Баба Меца и дърваря, Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Ежко Бежко и Петела.

Гледал Заю, гледал, па прихнал да се смее. И тъй силно се разсмял, че от смях му се пукнала горната устна.

Оттогава до ден днешен Заю ходи с цепната устна.