— Ако обаче шотландските благородници се съюзят против нас, няма да можем да ги победим.

Де Уорън се изсмя кратко и горчиво.

— По-скоро на небето ще изгреят две луни, отколкото те да обединят силите си под едно знаме. Непоносимата гордост на вождовете на отделните кланове не им позволява да приемат заповеди от друг.

— Робърт Брус

Линкс напълни рога на чичо си с бира и му го подаде. Чак сега прославеният с твърдостта си предводител на английските войски загърби картата. Като че ли бе забравил за малко грижите си около предстоящата война.

Седна до камината. Погледът му се плъзна по стройната фигура на племенника му.

— Като говорим за жени, кога смяташ да си вземеш друга съпруга? Не ставаш по-млад. Не искам да свършиш като мен, без наследник.

Линкс отлично осъзнаваше, че трябва да се ожени повторно. Той бе барон, владееше земи в Уелс, Есекс и Нортъмбърланд и бе племенник на Джон де Уорън, графа на Съри, който притежаваше огромни богатства и безброй замъци. Нуждаеше се от силни синове, които да наследят всичко това. Иначе Едуард Плантагенет щеше да погълне цялото състояние на рода де Уорън.

Линкс искаше син повече от всичко на тази земя. Но ако не бъде благословен със син, щеше да се радва и на дъщеря. Вече наближаваше тридесетте и доколкото знаеше досега никоя жена не бе заченала от него — голям срам в една страна, където поощряваха многодетните семейства. Крал Едуард бе дал личен пример, създавайки с кралица Елинор петнадесет деца. Сега, след като бе овдовял, се носеше слух, че се оглежда за друга съпруга, за да засее втора реколта.

Линкс бе женен пет години. После съпругата му почина. От този съюз обаче не се родиха деца. Дълбоко в сърцето си той се боеше, че вината е у него. Никой от рода де Уорън не се отличаваше с голяма плодовитост. Линкс бе наследник на чичо си, защото Джон нямаше законни деца.