— Ти имаш Фиц-Уорън, което доказва, че си способен да създадеш синове…

Джон изгълта бирата си, помълча няколко минути, после поклати глава.

— Фиц не е мой син. Полупритвореният му клепач бе достатъчно красноречиво доказателство за мен още преди да стане на две години, че е син на моя най-добър приятел, който загина в битка. Ние често си разменяхме жените. Когато едно младо момиче, обляно в сълзи, ми каза, че е изпаднало в голяма беда, аз обявих, че детето е мой незаконен син.

Сега Линкс разбра защо Джон никога не припозна Фиц-Уорън, който наистина не приличаше на никого от рода де Уорън.

За стотен път Линкс си каза, че трябва да си вземе друга жена. Въпреки че бракът му бе предварително уговорен, лейди Силвия Бигод притежаваше всичко, което един мъж би могъл да пожелае у една съпруга. Тя беше богата, от знатен род, красива и образована и макар че бе малко разглезена от разточителния живот в двора на Едуард Плантагенет, те никога не си размениха обидна дума. След като Силвия умря от възпаление на дробовете, Линкс се потопи в самообвинения, че е прекарвал твърде малко време с нея. Оттогава все бе зает с войни и не му остана време да се ожени повторно. Мислите му се насочиха към Алисия. Странно, че за двете години, през които му беше любовница, тя не забременя. Линкс толкова отчаяно копнееше за семейство, че в крайна сметка щеше да се предаде и да се ожени за нея, ако бе заченала от него. Погледна чичо си и обеща:

— Ще си потърся подходяща съпруга.

Застанал на пост пред портите на замъка, Фиц-Уорън наблюдаваше съсредоточено, докато стотината коне трополяха по каменните плочи на вътрешния двор. Вече почти се бе стъмнило. Хората на Клифорд явно щяха да пристигнат утре. Фиц-Уорън разпозна герба на Бохун върху един щит и разбра, че граф Херефорд, управителят на английския кралски двор, е тук.

Внезапно кръвта му кипна. Зърна пурпурна качулка и златисти лунни къдрици. Марджори де Уорън! Само името й бе достатъчно да ускори пулса му. Фиц-Уорън скочи от наблюдателния си пост и си запреправя път през запотените коне.