Джори го дари с ослепителна усмивка.

— Фиц! Изтощена съм до смърт, а и бях принудена да изтърпя компанията на тези грубияни. — Сведе дългите си мигли. — Ще бъдеш ли така добър да отведеш коня ми в конюшнята?

Фиц се втренчи в красивото й изящно лице. Бе сигурен, че всеки мъж с радост ще се подчини на заповедта й дори ако тя е: „Падни върху острието на меча си!“ или „Изпий тази чаша с отрова!“ Прокле се мислено, че се държи като влюбен хлапак, но й помогна да слезе от коня, повтаряйки през цялото време, че тя е само една празноглава глупачка.

Свекърът на Марджори, графът на Херефорд, избута Фиц-Уорън. Макар че тя бе вдовица на най-големия му син, той я искаше за жена на втория си наследник.

— Всичко е наред, милорд, Фиц-Уорън е моят скъп братовчед. Надявам се, че ще ме извините. Искам да изненадам Линкс.

Джори изтича през двора с такава грация и лекота, сякаш танцуваше, въпреки че бе прекарала дванадесет часа на седлото.

Линкс де Уорън се втренчи смаяно в сестра си, когато тя влезе в голямата зала.

— Велики Боже, сега ли пристигаш? Кой те ескортира?

Джори сбърчи малкото си носле.

— Херефорд, който ме наблюдаваше като куче кокала си. — Повдигна се на пръсти и целуна брат си. — Ти ли си пораснал, или аз съм се смалила?

— Не се опитвай да ми отвлечеш вниманието. Какво, по дяволите, правиш тук, Джори?

Лицето й стана сериозно. Въздъхна.

— Изпаднала съм в немилост. Когато останем насаме ще ти разкажа всички зловещи подробности.

— Ела горе в стаята ми. — Линкс даде знак на двамата си оръженосци. — Тафи, помоли управителя да подготви стая за сестра ми. Не ме интересува кого ще трябва да изгони. Томас, донеси бира.

— Бира? — учудено попита ирландецът. Една истинска дама не би пила бира.