Мъжкият шепот, който я съпровождаше, приличаше на ръмжене на раздразнени зверове. Марджори промърмори на Алисия:

— О, те са като глутница изгладнели кучета. Да хвърлим ли жребий, за да видим кой ще бъде кокалът и кой кучката? — Джори зърна отвращението, пробягнало по лицето на Алис, но прикри усмивката си. Лично тя смяташе, че няма нищо по-вдъхновяващо от това да бъде заобиколена от мъже.

Докато се носеше царствено покрай дългата маса, край която бяха насядали графове и барони, Джори дари с ослепителната си усмивка всеки един от тях. Джон де Бохун й направи място до себе си. Тя грациозно се поклони.

— Благодаря за ескорта, който ми осигурихте, милорд. Тази вечер ще вечерям с чичо Джон. От два месеца не съм имала удоволствието да бъда в неговата компания. Сигурна съм, че за Алисия ще бъде чест да седи на масата до конетабъла на Англия. — Тя отлично знаеше, че Джон де Бохун не може да преодолее собственическите си чувства към нея и искрено съжаляваше, че я бе изгубил като снаха.

Алис й хвърли поглед, който би пресякъл ведро с мляко. Джори се настани между Джон де Уорън и Линкс и тихо промърмори:

— Сега би трябвало да дишаш по-свободно.

Джон я погледна с обич.

— Здравей, Минкс, от ден на ден ставаш все по-хубава. — Линкс и Минкс бяха шеговитите им обръщения още от времето, когато бяха малки деца.

— Тя има сериозни неприятности — сподели Линкс.

— Пак ли? — снизходително попита чичо й.

— Просто нося съобщение за краля от принцеса Джоана.

— Не би трябвало да си тук — нежно я упрекна Джон. — От страна на Шотландия е надвиснала заплаха. Събираме войската.

Лицето на Марджори светна.

— Значи можеш да ми дадеш ескорт. Обещах да си тръгна веднага след като поговоря с краля. Мога да отида до Карлайл и да навестя кръстницата си Марджори де Брус. Тя ще ме приеме с отворени обятия.