— Не! Не! — прогърмя гласът на Линкс. — Карлайл Касъл е сборен пункт за продоволствието на войската и от днес нататък ще гъмжи от ирландци. Със сигурност не е най-подходящото място за една дама.

Мислите на Джори препускаха бясно, опитвайки се да бъде на крачка пред брат си, което никак не бе лесно. Внезапно лицето й се озари от усмивка.

— Тогава ще отида в Уигтън. Дори ти, братко, не можеш да ми забраниш достъпа до собствения си замък. — Уигтън бе само на осем или девет мили от Карлайл Касъл.

Линкс й върна усмивката.

— Предложението ти е чудесно. Тъкмо ще правиш компания на Алис.

— По дяволите! — гневно възкликна Джори. — Знаех си аз, че все ще се намери някоя муха в кацата с мед.

— Защо си в беда? — намеси се Джон. — Защото си отказала да се омъжиш повторно? Какво имате вие двамата против брака?

— Аз нямам нищо против брака — особено що се отнася до другите. Не, шегувам се. Обичах много Хъмфри. Не бих предпочела да съм вдовица дори ако ми бяха предложили всички скъпоценни камъни на земята, но след като го изпитах, разбрах, че вдовството има доста предимства пред това да си неомъжена, а понякога и пред това да си нечия съпруга. Сега не се налага да подгъвам коляно пред никого. За пръв път в живота си съм свободна сама да взимам решенията си.

— Които винаги са прибързани и необмислени — напомни й Линкс.

Джори сложи ръката си върху неговата.

— Линкс, Джоана не можеше да заповядва на чувствата си. Сигурно не си забравил какво означава да си влюбен?

— Любов? — невярващо я изгледа Линкс. — Няма такова нещо. Това е мит, измислен от жените. Мъжете се преструват, че вярват в него, за да получат това, което искат. Съмнявам се, че на тази земя има мъж, който да вярва в подобни глупости.

Джори изненадано повдигна вежди.

— Ами Силвия?

— Нашият брак бе уреден, както всички добри бракове. Ние никога не сме били толкова глупави, че да се влюбим един в друг!