Езикът му се плъзна надолу по шията й, стигна до ключицата и Джейн потръпна, когато започна да ближе гърдите й. Очерта кръг около зърното й. Стомахът й се сви от непознато усещане. Удоволствието и страхът се преплетоха. Изпита странно вълнение, което достигна до най-съкровените дълбини на душата й.

Езикът на риса продължаваше да я ближе, описвайки топли и влажни кръгове. Джейн затвори очи и от устните й се изтръгна тиха въздишка.

Изведнъж близките листа и клони се разлюляха и един заек се стрелна през дърветата. Рисът мигновено го последва с големи подскоци и изчезна така внезапно, както се бе появил. Джейн пое дълбоко дъх и повдигна камъка, висящ на кожения ремък около шията й, за да погледне лицето на Бригантия. Запита се дали богинята не бе изпратила заека. Зайците притежаваха силата да управляват съдбата.

Вървеше несигурно към мястото, където лежаха дрехите й. Бе напълно объркана и смутена. Хрумна й, че това може би е предзнаменование, но нямаше представа за какво. Докато обличаше вълнената рокля и обуваше чорапите, сърцето й продължаваше да бие бясно. Край горския вир отново се възцари обичайното спокойствие. Птиците и водните кончета отново се стрелкаха ниско над водата, а червеникавите катерички подскачаха по дебелите стволове на старите дъбове. Една костенурка подаде глава от водата и бавно се насочи към брега.

Джейн нахлузи кожените си обувки и се запъти към Дъмфрис Касъл, на която баща й Джок Лесли бе управител. Тя бе една от големите гранични крепости в шотландска Анандейл.

Джейн бе най-малкото от десетте деца. Майка й бе умряла при раждането. Отгледа я баба й по майчина линия Магота — горда келтка с гореща кръв. Когато дъщеря й се омъжи за Джок Лесли, тя бе възмутена, че се е врекла на мъж, който не е чистокръвен келт. Затова бе преизпълнена с решимост да възпита внуците си по традициите на своя народ. Джейн, която имаше седем братя и две сестри, бе любимката на баба си. Момичето имаше дарбата да лекува и Магота вярваше, че това е благословията на келтските богове.