Когато наближи до дома си, Джейн чу как двете й сестри спорят с баба си. Страните й пламнаха, когато разбра, че тъкмо тя е причината за раздора.

Сестрите й негодуваха и се чувстваха обидени, задето баща им и баба им се отнасяха към Джейн като към по-специална и й позволяваха свободно да се скита из гората и да се грижи за животните. Освен това завиждаха на блестящите й червени коси и чувственото й гъвкаво тяло.

— Не се месете. Джейн е предопределена за много по-велики неща от брака, а и още е много млада — отсече Магота.

— Много млада? — извика Мери. — На нейната възраст вече имах три деца. — Постави ръце върху издутия си корем, където растеше шестото.

— Тази необузданост не е нормална. Трябва да я укроти — изтъкна Кейти. — Хората вече шушукат. Никога не е имала ухажор. Бедното момиче… Мъжете я смятат за вещица. И ти си виновна за това — напълнила си главата й с най-различни келтски суеверия и небивалици!

— Би трябвало да се гордеете с келтското си потекло!

— Също както трябва жената да се сгоди и да си хване съпруг — намеси се Мери. — Татко ще трябва да плати доста, за да я погледне някой мъж.

Въпреки че Джейн се разбираше много добре с животните и бързо се сприятеляваше с тях, да общува с хората й беше трудно и се чувстваше неловко сред тях. Знаеше, че заради особените сили, които притежава, е различна от другите. Тя не се интересуваше от такива неща като намиране на съпруг, раждане на деца, подреждане на собствен дом. По природа бе страстна натура, но криеше чувствата си, за да избегне подигравките и подмятанията. Не показваше колко е наранена и обидена и се преструваше, че никак не я вълнува дали хората от селото я смятат за чудачка. Ала днес реши да даде воля на чувствата си.

— Аз не искам съпруг! Предпочитам да живея с татко и Магота!

Кейти и Мери се извърнаха. Изглеждаха искрено смаяни. И двете бяха омъжени за говедари и имаха собствени каменни къщи извън стените на замъка. Внезапно избухнаха в смях.