Хиляди години никой не посещавал планетата, но Метамерик не смекчавал нито за миг нарежданията за строга бдителност.

Но се случило така, че един ден група ентерити, която излязла на повърхността, видяла нещо като гигантска чаша, забита с долната си част в натрупаните скали, с обърната към небето вдлъбнатост, разбита и надупчена на много места. Там веднага били доведени многознайци-астропътешественици, а те казали, че пред тях се намира разбит чужд звезден кораб от незнайни страни. Корабът бил много голям. Едва отблизо се виждало, че има формата на продълговат цилиндър, забит с носа си в скалите, че е покрит с дебел слой нагар и сажди, а с конструкцията си задната му, приличаща на чаша част, напомня най-големите сводове на подземните дворци. От подземието изпълзели машини с клещи, които извадили най-внимателно загадъчния кораб от мястото, където бил паднал, и го отнесли вътре. След това група ентерити изравнила ямата, направена от носа на кораба, за да изчезне всяка следа от чуждото нашествие от повърхността на планетата, и затворили плътно базалтовата врата.

В главната изследователска обител, изградена със светъл разкош, легнало черното, като печено на въглени тяло, а учените, разбиращи от работата си, насочили към него огледалните повърхности на най-светлите кристали и отворили с диамантени остриета първата горна броня. Под нея имало друга, дивно бяла, която малко ги разтревожила, а когато карборундовите свредла прегризали и тази обвивка, се показала трета, непробиваема, на която имало плътно затворена врата и те не можели да я отворят.

Най-старият учен, Афинор, проучил старателно затворената врата. Оказало се, че за да се отвори ключалката, трябва да се задвижи с някаква дума. Те обаче не я знаели и не можели да я знаят. Опитвали дълго време различни думи като «космос», «звезди» и «вечен полет», но вратата дори не помръдвала.