Мисли за нея. С век по-млада от него, все още в двадесетте си години, понякога безразсъдна, свикнала с всички най-хубави неща в живота. Има нещо уязвимо в нея, периоди, когато изпада в такава силна зависимост, че той се чувства странно развълнуван. А друг път само адски го дразни. Може би е най-близкото до онова, което е в състояние да обича сега — някакъв случаен раздвоен отговор на това, че е нужен някому. Но тя, разбира се, е обременена, което подхранва известна доза необходима вежливост. Във всеки случай поне докато отново си оплете кошничката. Но нито едно от тези неща не е причина да не я вземе със себе си на пътешествието. То стои над парите и над любовта. То е оцеляване.

Лазерът блясва отново, този път отдясно. Той чака трясъка.

СТАТУЯТА. Позата не е хубава. Лежи простряна в ледена пещера, изглежда като някоя от неудобно разположените фигури на Роден, частично опряна на лявата си страна, десният й лакът е вдигнат над главата, китката виси близо до лицето, раменете са до стената, левият крак е заровен целият.

Облечена е със сив анорак, качулката е паднала назад и разкрива разбъркани тъмноруси кичури. Обута е в сини панталони и на единствения й крак, който се вижда, има черен ботуш.

Покрита е с лед и на многократно пречупената светлина в пещерата това, което се вижда от чертите й, не е неприятно, но не е и смайващо привлекателно. Изглежда на двайсет и няколко години.

По стените и по пода на пещерата има няколко пукнатини. Отгоре като сталактити висят безброй ледени висулки, искрящи като скъпоценности на непрекъснато подскачащата светлина. Изкуствената пещера има стъпаловиден наклон. Статуята е на най-високия й край, което придава на мястото смътно сходство с олтар.

Когато облачното покривало се прокъсва по залез, червеникавата светлина пада върху фигурата.