За сто години се е придвижила всъщност с няколко сантиметра поради общото изместване на леда. Но играта на светлината кара движението й да изглежда по-бързо.

Цялостната картина може да създаде впечатлението, че това е просто трогателна женска фигура, попаднала в смъртоносната прегръдка на ледения капан, а не статуя на жива богиня на мястото, откъдето започна всичко.

ЖЕНАТА. Седи в бара до един прозорец. Вътрешният двор, който се вижда оттам, е сив, ъглест и покрит със снежни преспи. Цветните лехи са пълни с изсъхнали растения — вкочанени, сплескани и замръзнали. Гледката не я притеснява. Съвсем не. Зимата е сезон на смърт и студ — харесва й това да й се напомня. Изпитва удоволствие от перспективата да я дълбаят твърдите и доста осезаеми ледени нокти. Слаба проблясваща светлина преминава през двора, последвана от далечен тътнеж. Тя отпива от чашата си, облизва устни и слуша нежната музика, изпълнила въздуха.

Сама е. Собственикът на бара и целият персонал са от механичната разновидност. Ако някой друг освен Пол влезе в бара, тя вероятно би изпищяла. Те са единствените хора в това дълго време между сезоните. С изключение на спящите те са единствените хора и в целия Плейпойнт.

Пол… Той скоро ще бъде тук, за да я заведе в трапезарията. Там, ако поискат, може да повикат холопризраци, за да населят другите маси. Но тя не иска. Харесва й да бъде сама с Пол сега — в навечерието на голямо приключение.

Той ще й разкаже плановете си по време на кафето. И може би още този следобед ще се сдобият с нужното оборудване, за да започнат проучването на това, което отново ще го изправи финансово на крака и ще му върне самоуважението. Разбира се, ще е опасно и добре възнаградено. Тя довършва питието си, става и отива до барплота за друго.

Пол… Тя наистина бе уловила падаща звезда, един дързък авантюрист по пътя му надолу, човек с бляскаво минало, едва закрепил се на ръба на пропастта. Олюляването вече беше започнало, когато се срещнаха преди две години — от това всичко стана дори още по-вълнуващо. Разбира се, той имаше нужда от жена, на която да се опре в такъв момент. Не само заради парите й. Тя никога не можа да повярва на онова, което покойните й родители бяха казали за него. Не, той наистина държи на нея. Той е странно уязвим и зависим.