В бункера под административната сграда има двойка спящи — обикновено мъж и жена, — които се събуждат веднъж годишно, за да проверят механично поддържащите операции на системата и да посрещнат всякакви извънредни обстоятелства, които биха могли да възникнат. Алармена инсталация може да ги събуди по спешност по всяко време. Те са добре платени и през годините са доказали, че си заслужават парите. Централният компютър разполага с взрив и лазери, както и с голямо разнообразие от роботи. Обикновено винаги малко изпреварва играта и рядко изостава за продължително време.

В момента всичко върви гладко, но напоследък е било особено лошо.

Ззззт! Поредният леден блок се превръща в каша.

Ззззт! Кашата се изпарява. Молекулите се издигат до място, където могат да се съединят и да се върнат във вид на сняг.

Ледниците тътрят крака, промъкват се напред. Ззззт! Печалбата им се превръща в загуба.

Андрю Олдън знае точно какво прави.

РАЗГОВОРИ. Сервитьорът, който има нужда от смазване, се търкулва назад, след като ги е обслужил, като минава през две летящи врати.

Тя се киска и казва:

— Потресаващо!

— Чарът на Стария свят — съгласява се той и се усмихва, но безуспешно се опитва да улови погледа й.

— Всичко ли си подготвил? — пита тя, след като започват да се хранят.

— Нещо такова. — Той пак се усмихва.

— Това «да» ли е или «не»?

— И двете. Трябва ми повече информация. Първо искам да отида и да проверя. Тогава ще мога да избера най-добрия начин на действие.

— Забелязвам, че използваш първо лице единствено число — казва тя твърдо и най-после среща погледа му.

Усмивката му замръзва и изчезва.

— Имах предвид само малко предварително разузнаване — меко казва той.

— Не — отвръща тя. — Ние. Дори за малко предварително разузнаване.

Той въздъхва и оставя вилицата.