— Това има много малко общо с всичко, което ще дойде по-късно — започва той. — Нещата много са се променили. Ще трябва да намеря нов път. Ще бъде само тъпа работа без нищо забавно.

— Не съм дошла да се забавлявам — отговаря тя. — Ще делим, помниш ли? Това включва досада, опасност и всичко останало. Такова ни беше споразумението, когато се съгласих да платя пътя ни.

— Знаех си, че ще се стигне до тук — след кратка пауза казва той.

— Ще се стигне ли? То винаги си е било тук! Такова ни беше споразумението.

Той вдига чашата си и отпива от виното.

— Разбира се. Не се опитвам да пренапиша историята. Просто всичко ще тръгне по-бързо, ако мога първоначално да се огледам наоколо. Сам мога да се движа по-бързо.

— Закъде бързаме? — казва тя. — Няколко дена насам и нататък. Аз съм в доста добра форма. Няма да те забавя чак толкова.

— Стори ми се, че тук не ти харесва особено. Просто исках да ускоря нещата, за да можем да се махнем по-бързо.

— Много мило — казва тя и започва пак да се храни. — Но това е мой проблем, нали? — Вдига очи към него. — Ако няма друга причина, поради която не искаш да съм с тебе.

Той бързо свежда поглед и взема вилицата си.

— Не ставай глупава.

Тя се усмихва.

— Значи решено. Ще тръгна с тебе следобед да потърсим пътя.

Музиката спира, за да я последва звук, сякаш някой леко се прокашля. И после:

— Извинете за това, което може да ви заприлича на подслушване — разнася се плътен мъжки глас. — Всъщност е само част от проста направляваща функция, която поддържам в действие…

— Олдън! — възкликва Пол.

— На твоите услуги, господин Плейдж. Реших да ви разкрия присъствието си само защото наистина чух разговора ви и вашата безопасност има по-голямо значение от добрите маниери, които иначе повеляват сдържаност. Получих доклади, които показват, че този следобед може да ни връхлети изключително лошо време. Така че ако планирате продължително пребиваване навън, бих ви препоръчал да го отложите.