В отговор на това Сам се разлюти и им дръпна една гневна реч, но те само му се изсмяха; после заедно с Дик и Уил го изпроводиха до вратата с много приказки и фалшиви любезности. Тръгнах си с тях мълчаливо, обогатен с още един горчив опит. Впрочем сумата, която получих, бе значителна за моя начин на живот.
И така, отново се канех да се върна в Запада. От учтивост и от привързаност попитах Детелиновия Лист
— Да не си се побъркал или пак ме будалкаш нещо, а? Защото едва ли говориш сериозно.
— Защо да не е сериозно?
— Защото нямаш работа в Запада, ако не се лъжа.
— Аз пък мислех, че имам!
— Тогава кажи ми, дявол да го вземе, какво ще търсиш там!
— Никой истински уестмън не си задава подобен въпрос. Тръгва за Дивия Запад просто защото има такова желание.
— Egad
— Че от пиленцето е станало голяма птица — се усмихна лукаво Уил.
— Грешиш, много грешиш! Трябва да кажеш, че този гринхорн
— Но за това си виновен ти, ти ми пусна тези бръмбари в главата! — забелязах аз безобидно.
— Да, но това беше по-рано! Вече стигнах до убеждението, че от тебе и до края на живота ти няма да излезе никакъв …
— Хайде, стига! — прекъснах го аз. — Признавам, че имам още много да уча, но вече не съм чак толкова непохватен, та да се премятам презглава като тебе при кайовите.
Това беше удар в целта. Поне засега устата на Сам беше затворена.
— Впрочем — продължих аз, — наистина трябва да отида в Запада. Нуждая се от материал за книгите, които смятам да напиша. Нали вече ви разказах за това!