— Колкото до Церсей, ще се държиш вежливо, пачавро — предупреди я той.

— Името ми е Бриен, не пачавра.

— Теб какво те интересува как те нарича едно чудовище?

— Името ми е Бриен — повтори тя, настръхнала като псе.

— Лейди Бриен? — Тя се почувства толкова неловко, че Джайм долови слабостта й. — Или сир Бриен ще ти е повече по вкуса? — Засмя се. — Не, боя се, че не. Можеш да опашеш една крава с клуп, да й сложиш сбруи и цялата да я зачулиш с коприна, но това още не значи, че можеш да я яхнеш за битка.

— Братовчеде Джайм, моля те, не бива да говориш толкова грубо. — Под наметалото си сир Клеос носеше палто с извезани на гърдите близначните кули на дома Фрей и златния лъв на Ланистър. — Чака ни дълъг път и не бива да се караме.

— Когато се карам, правя го с меч, братовчеде. И между другото говорех на дамата. Я ми кажи, моме, всички ли жени на Тарт са толкова грозни като теб? Жалко за мъжете, ако е така. Човек сигурно не знае как изглеждат истинските жени, ако живее на вашата грозна планина сред морето.

— Тарт е красив — изръмжа грозната мома. — Наричат го Сапфирения остров. Млъквай, чудовище, да не ти затъкна устата с парцала.

— Ама тя също е груба, а, братовчеде? — обърна се Джайм към сир Клеос. — Макар че е смела, това го признавам. Малко мъже се осмеляват да ме наричат чудовище в лицето. — „Макар че зад гърба ми ме одумват доста, не се съмнявам.“

Сир Клеос се окашля нервно.

— Лейди Бриен е чула тези лъжи от Кейтлин Старк, несъмнено. Старките не могат да се надяват, че ще ви надвият с меч, сир, затова сега водят войната с отровни думи.

„Но те ме надвиха с мечове, кретен дебеловрат.“ Джайм се усмихна разбиращо. Хората могат да разчетат какво ли не в една разбираща усмивка, ако ги оставиш. „Братовчедът наистина ли е излапал тоя котел с говна, или просто се докарва? Какво имаме тук, една честна овча глава или блюдолизец?“