— Май не е толкова глупава, в края на краищата — високо каза Джайм.

Пачаврата го разбра погрешно.

— Не съм глупава. Нито съм глуха.

Беше милостив към нея — да се подиграеш с тази щеше да е толкова лесно, че чак се губеше удоволствието.

— Говоря на себе си, не на теб. Лекомислие е да се промъкнеш в нечия килия.

Тя го изгледа навъсено, тласна греблата напред, дръпна ги назад, тласна напред, без да отвърне нищо.

„Колкото красива, толкова и речовита.“

— Ако се съди по речта ти, имам чувството, че си с благородно потекло.

— Баща ми е Селвин Тарт, по милостта на боговете лорд на Вечерен замък. — Дори това се изтръгна от устата й с голяма неохота.

— Тарт — повтори замислено Джайм. — Една грозна канара в Тясното море, спомням си. А Вечерен замък е заклет васал на Бурен край. Как стана така, че служиш на Роб от Зимен хребет?

— Служа на лейди Кейтлин. А тя ми заповяда да те доставя жив на Тирион в Кралски чертог, не да си приказвам с теб. Млъкни.

— Наситих се на мълчание, жено.

— Тогава си приказвай със сир Клеос. Аз нямам какво да говоря с чудовища.

Джайм изрева от възторг.

— Нима има чудовища наоколо? Къде, да не би да се крият под водата? Или в онзи върбалак? А аз без меч?

— Човек, който насилва собствената си сестра, убива краля си и хвърля едно невинно дете да умре, не заслужава друго име.

„Невинно ли? Нещастното момче ни шпионираше.“ Джайм искаше само един час насаме с Церсей. Пътуването им на север се беше превърнало в истинско мъчение: да я вижда всеки ден, да не може да я докосне, да знае, че Робърт се тръшка пиян всяка нощ в леглото й. Тирион се беше старал колкото може да поддържа доброто му настроение, но не беше достатъчно.