— Третата смяна — повтори едрият мъж изпод космите и замръзналите сополи. — Аз и Меката стъпка. Помня бе, Чет.

Нея нощ луната щеше да е черна и те бяха нагласили смените така, че осем от техните да са на пост, с още двама при конете. От това повече не можеше да се опече. А и диваците всеки ден можеха да ги ударят. Чет беше решил да се разкара надалече от това скапано място преди да са дошли. Да живее беше решил.

Триста заклети братя на Нощния страж бяха поели на север, двеста от Черен замък и други сто от Сенчестата кула. Беше най-големият обход, откакто свят светува, с близо една трета от силата на Стража. Бяха решили да намерят Бен Старк, сир Ваймар Ройс и другите изгубили се щурмоваци и да разберат защо диваците напущат селата си. Е, Старк и Ройс така и не ги намериха, но поне разбраха къде са се дянали диваците — ей горе там, в ледените висини на забравените от боговете Ледени нокти. Можеха да си клечат там во веки веков, мехурите на Чет нямаше да се изприщят от мъка по тях.

Но не. Слизаха надолу. Надолу по Млечна вода.

Чет вдигна очи. Ей го на. Каменните брегове на реката бяха брадясали от леда и светлите й млечни води се носеха лениво и неспирно от склоновете на Ледени нокти. И Манс Райдър и неговите диваци се стичаха насам по същия път. Торен Малък лес се беше върнал на носилка преди три дни. Докато разказваше на Стария мечок какво е видял със съгледвачите си, Кедж Бялото око разказваше на останалите.

— Още са горе по склоновете, ама идват — каза Кедж, докато си топлеше ръцете на огъня. — Харма Песоглавата води авангарда му, кучката му с кучка пъпчива. Гоуди се качи чак в стана й и я видя край огъня. Оня тъпак Тъмбърджон искаше да я перне със стрела, но Малък лес го вразуми.