Чет се изплю.

— Колко бяха, можеш ли да кажеш?

— Много, че и оттатък. Двайсет, трийсет хиляди, не стояхме да ги броим. С Харма бяха към петстотин, всички на коне.

Мъжете около огъня се спогледаха неспокойно. Рядкост беше да срещнеш дори дузина конни диваци, а петстотин…

— Малък лес прати Банън и мен да избиколим авангарда и да им видим главната сила — продължи Кедж. — Край нямаха. Движат се бавно като замръзнала река, по четири-пет мили на ден, но не изглежда да се канят да се прибират по селата си. Повече от половината са жени и деца, и карат животни — кози, овци, даже елени, които теглят шейни. Натоварили са бали с кожа и сушени бутове, кафези с пилета, буци масло и чекръци за предене, всичката си скапана стока. Мулетата и кончетата им са така натоварени, че ще речеш, че гърбовете им ще се скършат. Жените и те.

— И карат по Млечна вода? — попита Ларк Сестриния. — Нали го казах вече.

Млечна вода щеше да ги отведе покрай Юмрука на Първите, древното кръгово укрепление, където Нощният страж си беше вдигнал лагера. Всеки с капка ум в главата щеше да схване, че сега е моментът да се заложи всичко и да се удари Валът. Стария мечок беше укрепил Юмрука с шипове, ровове и ями, но срещу такава огромна орда всичко това беше безсмислено. Ако останеха тук, щяха да ги глътнат и изплюят.

А Торен Малък лес искаше да атакуват. Донел Хил Сладура беше скуайър на сир Маладор Локи и предната нощ Малък лес беше отишъл в палатката на Локи. Сир Маладор споделяше мнението на стария сир Отин Витърс и настояваше да се оттеглят бързо към Вала, но Малък лес искаше да ги убеди в противното.

— На този крал отвъд Вала никога няма да му хрумне да ни търси толкова далече на север — донесе му, че бил казал, Донел Сладура. — А тази негова огромна войска е една дрипава орда, пълна с безполезни гърла, които не знаят от кой край се хваща мечът. Един удар ще им избие целия мерак за бой и ще ги прати да бягат с вой към бърлогите си и да се крият там още петдесет години.