Затова е най-голяма прецизност, съобразявайки се с необходимостта да преоценяваме, преработваме и усъвършенстваме нашата концепция с всеки изминал месец, от година на година, ние ви предлагаме нещо максимално близко до идеалните възпитателно-другарско-кръвни отношения. За пробен период можете да се обърнете към…“

— Стига — обади се татко. — Стига. Дори аз не мога да го понеса.

— Защо? — учуди се Тимоти. — Тъкмо почна да става интересно.

Сгънах диплянката.

— Те наистина ли имат такива неща?

— Да не говорим повече за това — каза татко с лице в ръцете си. — Луд съм бил да помисля, че…

— Идеята не е чак толкова луда — казах аз и погледнах Тим. — Искам да кажа, че, дявол да го вземе, каквото и да са измислили и конструирали, то едва ли ще бъде по-лошо от леля Клара, нали?

Тогава избухнахме. От месеци не бяхме се смели. И сега от моите най-обикновени думи всички зареваха, завиха и се запревиваха от смях. Отворих уста и също се развиках весело.

— Аз… — кривеше лице Агата, неспособна да проговори.

— Вярно е, че точно сега ние имаме нужда от нещо подобно — каза Тимоти.

— Аз нямам определено мнение по въпроса — заявих в съвършен папски стил.

— Явно има само един изход — каза Агата. — И той е да опитаме.

— Но кажете ми какво ще бъде, когато свърши този разговор и истинската ни майка се върне у дома?

От нас едновременно се откъсна един стон, сякаш някой е един изстрел бе улучил всички ни в сърцето.

Едва ли някой от нас престана да плаче цялата нощ.

Беше ясен, блестящ ден. Хеликоптерът ни носеше в лек тръс нагоре-надолу между небостъргачите и накрая спря, за да скочим от седлото му на покрива на една сграда, над която в небето се виждаше огромен надпис: