— Какво значи Фанточини? — попита Агата.
— Това е италианска дума, която означава предугаждащи кукли, май, или човешка мечта — каза татко.
— Какво значи предугаждащи?
— ОПИТВАМЕ СЕ ДА ОТГАТНЕМ ВАШИТЕ МЕЧТИ — отвърнах аз.
— Браво! — каза татко. — Шест плюс!
Аз засиях.
В асансьора ние потънахме надолу, а в това време стомасите ни се издигнаха нагоре. Излязохме и стъпихме на подвижна пътека, която течеше като синя вълнена река към едно гише с различни табелки:
ЧАСОВНИКАРСКИ МАГАЗИН
Специализиран за „Фанточини“
Зайчета по стената, никакви проблеми
— Зайци по стената ли?
Свих пръсти в профил, сякаш ги държах пред пламъка на свещ и размърдах „ушички“.
— Ето ти заек, ето ти вълк, а това е крокодил.
— А-а, да! — каза Агата.
Доближихме до щанда. Наоколо се носеше тиха музика. Някъде иззад стените се чуваше водопад от приглушени механични шумове. Като бяхме на щанда, светлината се промени и ни направи да изглеждаме по-топли и по-щастливи, въпреки че си бяхме изстинали.
От всички страни около нас в кутии и ниши или висящи на конци и канапчета от тавана имаше кукли, марионетки и полупрозрачни Балинезийски кукли с две бамбукови пръчици, които, раздвижени на лунната светлина, превръщат в акробации най-потайните ти кошмари или сънища. На минаване покрай тях лъхът от нашите тела разлюляваше всевъзможните обесени на бесилки души. Приличаше на онова огромно линчуване по английските кръстопътища от преди четиристотин години.
Виждате ли? Всичко си знам по история.
Агата примигваше отначало недоверчиво, после с благоговение и накрая с възмущение.
— Ако това са те, по-добре да си отиваме.
— Тц! — каза татко.
— Ами — запротестира тя, — преди две години ти ми донесе една такава глупост на конци и до вечерта те се омотаха в един милион възли. И я хвърлих през прозореца.