Из протопоповата портичка излезе самият отец протойерей Восмистишиев и с него псалтът Евстигней. Като видя насоченото към него внимание и без да разбира какво така гледат хората, той се спря и заедно с псалта почна също да гледа нагоре, за да разбере.

— Отец Паисий навярно на треба отива — каза Почешихин. — Бог да му помага!

В пространството между приятелите и отца протойерея минаха току-що изкъпалите се в реката фабрични работници на търговеца Пуров. Като видяха отца Паисия, който беше напрегнал вниманието си към небесната вис, и богомолките, които стояха неподвижно и също гледаха нагоре, те се спряха и почнаха да гледат по същата посока. Същото направи и момченцето, което водеше слепия просяк, и селянинът, който носеше, за да го хвърли на площада, каче с развалена селда.

— Трябва да се предполага, че се е случило нещо — каза Почешихин. — Дали не е пожар? Но не, не се вижда дим! Ей, Кузма! — извика той на спрелия се селянин. — Какво има там?

Селянинът отвърна нещо, но Почешихин и Оптимов нищо не чуха. Пред дюкяните отвред се показаха сънливи продавачи. Бояджиите, които мажеха брашнарския магазин на търговеца Фертикулин, оставиха стълбите си и се присъединиха към работниците. Пожарникарят, който с боси крака описваше кръгове върху пожарната кула, се спря и като погледа малко, слезе долу. Кулата осиротя. Това се стори подозрително.

— Дали няма пожар някъде? Ама не се блъскайте! Мръсен дявол!

— Къде виждате пожар! Какъв пожар? Господа, разотивайте се! Молим ви най-човешки!

— Сигурно вътре се е запалило!

— Човешки моли, а сам блъска с ръце. Не махайте с ръце! Макар и да сте господин началник, но нямате никакво пълно право да давате воля на ръцете си!

— По мазола ме настъпи! Да те смачкат дано!

— Кого смачкаха? Момчета, човек смачкаха!

— Защо е тази тълпа? Какво има?

— Човек смачкаха, ваше висблаородие!

— Къде? Рразотивайте се! Господа, моля ви най-човешки! Най-човешки те молят, дръвнико!